Храм-паметник Александър Невски

Храм-паметник Александър Невски

Александър Невски  е катедрален храм на българския патриарх.

Около катедралата се намира площад със същото име.

катедралата александър невски
катедралата александър невски – начална точка на Ситисайтсийнг София

Решението за „изграждане паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“ е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново (предложението прави Петко Каравелов).

Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Велико Търново, но след като за столица е избрана София, Първо обикновено народно събрание решава храмът да се построи в столицата.

Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения.

Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв.

Основният камък е положен с изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор.

В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.

Александър Невски е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848-1918), италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев (1879-1951) и е издигнат на най-високото място по онова време в София – 552 м.н.в.

Първият проект (1884-1885 г.) е изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта.

Окончателният проект е готов през 1898 г. Строежът на храма започва през 1904 и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева.

обиколка на София стартира от Александър Невски      храм паметник александър невски в софия

По време на бомбардировките на София през Втората световна война храмът претърпява редица повреди. Засегната е най-много северозападната му част. Медната обшивка е пробита на много места, разрушени са всички мозаечни икони от подвратните тимпани, а стъклата на иконостасните икони са счупени. Повредена е живописта в северозападната галерия, както и някои картини от сводовите проходи.

Храмът е посветен на Александър Невски, известен с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро, провъзгласен за светец от руската православна църква.

Александър Невски е патрон на руския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на императора.

С площта си от 3170 m2, при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров.

Храмът е провъзгласен за патриаршеска катедрала през 1953 г., а през 1955 е обявен за паметник на културата с национално значение.

Камбанарията на Храм-паметника „Свети Александър Невски с кръста е висока 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи близо 12 тона, а най-малката – 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година.

Най-забележителната външна характеристика на храма са позлатените му куполи. Покривният пласт е изработен от асфалтова мушама и медна ламарина и има площ от около 4 000 m2. Позлатеният участък на куполите е 700 m2, като общото тегло на златото е 8,35 kg, но слоят е много тънък, което налага да бъде реставриран през определени периоди от време.

Технологията на позлатяването е руска и до 2001 г е била извършвана от руски специалисти и с руско злато.

Последната реставрация на позлатата е през 2001 г. и е извършена от български специалисти. Използвани са златни листчета с размер 84 х 84 mm и с дебелина около 0,4 микрона. Например само за площта на купола на камбанарията, която е 160 m2, са използвани 25 000 такива листчета, като използваното злато е немско и е 23.75 карата

Фасадата е облицована с бял врачански камък и целият храм е опасан с гранитен цокъл.

При вътрешната украса на храма са използвани изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен.

Подът на храма също е покрит с разноцветни италиански мрамори във вид на мозайки. Металната пластика на вратите е изработена в Мюнхен, а мозайките са доставени от Венеция.

Високо около централния купол се вижда пръстен от изписани с бронз църковно-славянски букви — изписана е цялата молитва „Отче наш“ на църковно-славянски език.

В изграждането на храма са взели участие специалисти от шест различни националности: руси, българи, немци, австрийци, чехи и италианци – специалисти, архитекти, художници и каменоделци.

След завършването на църквата през 1912 г. с украсата и изографисването на интериора на храма се заемат 32 руски, 16 български и 1 чешки художник.

В България „Крипта“ означава „Музей на икони“ – така естествено и съвършено е битието на иконите в подземното пространство на храм-паметника „Св. Александър Невски“ и така пълноценно е осъществена идентификацията на двете понятия.

Според християнската традиция „крипта“ означава „подземно, обикновено сводесто, съоръжение“, което първите християни са използвали като убежище или скрито място за погребение в гробничните църкви и параклиси.

Това специфично и с нищо несравнимо пространство и в църквата „Св. Александър Невски“ е било предназначено за погребение на владетели, но по силата на историческите превратности никога не е било използвано според предназначението си.

Идеята да се съберат и експонират най-вече икони – преобладаващата част от шедьоврите на православното изобразително изкуство по българските земи – е изключително смела и нестандартна.

Особено за времето преди четиридесет години, когато господстваше сковаващата схема, че всеки музей трябва да представя историческото развитие на човечеството от първобитното общество до социалистическото строителство.

Днес Криптата е една от най-популярните и реномирани музейни институции в страната. Включена е във всички чуждестранни туристически пътеводители за България и посещението й е неизменна част от културната програма на всички високопоставени делегации на държавно ниво. Не е била затваряна, винаги е имала експозиция.

Десетки хиляди посетители минават през нея. Може да се каже, че поради това тя е и „дойната крава“, която храни цялата Национална галерия като неин най-атрактивен отдел.

Любителят на изобразителното изкуство, на българските старини, на християнската иконография ще намери в нея прекрасни и слабо познати творби на средновековните и възрожденски зографи.

За България като традиционно православна държава – от lХ век до днес – подобен музей на иконите не само хвърля определена светлина върху менталността на народа ни, но е достатъчно симптоматичен за исконните естетически възгледи и принципи в едно изкуство, предназначено за най-широк кръг почитатели.

Уникална ли е Криптата? В световната практика иконите обикновено се излагат сред други експонати от Средновековието, както това е, например, в сравнително неотдавна открития Музей на византийското изкуство в Солун, в Музея на Македония в Скопие или в Националния музей в Букурещ. И в Атина те са част от експозицията на Музея за раннохристиянско и византийско изкуство наред с частните сбирки от икони на фамилиите Бенаки, Канелопулос или Ловердос. В сравнение с тях, както и с колекциите икони на гръцките острови Корфу, Зинктос и др.,

Криптата представя най-голям брой и най-разнообразни по хронология и типология паметници. Същевременно интересът към иконите на православния свят нараства. Свидетелство за това са монументалните изложби на византийско изкуство в залите на музея Метрополитън в Ню Йорк – „Славата на Византия“ (1998 г.) и “ Византия: вяра и могъщество“ (2004 г.), в които участваха и експонати от нашата Крипта.

Сродни публикации

Църквата Света София

Църквата Света София

Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика,…
Национална галерия Квадрат 500

Национална галерия Квадрат 500

Идеята за изграждане на Националната галерия Квадрат 500 се ражда през април 1999 г., след…
Католическата църква Свети Йосиф

Католическата църква Свети Йосиф

Католицизмът е четвъртото по численост  вероизповедание в  България след православното. Католическата църква е  съставена от три…
Булевард Витоша

Булевард Витоша

Булевард Витоша  започва от площад Неделя, преминава през идеалния център на София, пресича се с…