Българска академия на науките

Българска академия на науките

Българска академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България.Тя е автономна държавна структура, която обхваща научни институти и други самостоятелни звена.

  Членове на БАН са академиците (действителните членове), член-кореспондентите (дописните членове) и чуждестранните членове.

Научните институти и самостоятелните звена на БАН извършват фундаментални научни изследвания, подготовка на кадри, приложна и технологична дейност.

Българска академия на науките е основана първоначално като Българско книжовно дружество (БКД) в град Браила, Румъния (1869). През 1878 г. дружеството премества седалището си в София и през 1911 се преименува на Българска академия на науките.

Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България, създадена девет години преди възстановяването българската държавност.

Идеята за общобългарско книжовно дружество вълнува младата българска интелигенция още от първите десетилетия на XIX в.

Опитите на българите в Цариград са последвани от тези на одеските българи, от патриотичните призиви на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, но създаването на единен просветен и книжовен център, който да укрепи националното съзнание у българите, е мъчително трудно при липсата на собствена държавна организация. .

Сформирането и гибелта на Хаджи-Димитровата чета, дейността на Васил Левски за образуване на вътрешна революционна организация, промените в Хабсбургската империя са обединяващи фактори, които обаче не биха довели до акта на учредяване на Българското книжовно дружество, ако не бяха замислите на двама млади българи, живеещи в Прага – Васил Д. Стоянов и Марин Дринов.Така те решават през 1868 г. да организират дружество, което да обедини около себе си разпръснатите по различни места учени българи, и разработват Българско книжовно дружество „Кирил и Методий” със седалище Букурещ. Негова цел трябвало да бъде „разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словестност”.

До есента на 1869 г. постепенно успяват да обединят българите в Румъния около своята идея и най-вече тези в Браила.

По това време там работят писатели и публицисти като Христо Ботев, Добри Войников, Василаки Попович, напредничавите български търговци Н. Ценов, К. Попович, Ст. Берон, Д. Михаилиди.

В Браила представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса приемат устав, изработен на заседания от 26 до 30 септември с активното участие на Л. Каравелов.

Този устав поставя Българското книжовно дружество на много широка демократична, общонационална и едновременно общоевропейска основа. Предвижда се то да обедини всички „образовани българи и народни заведения”, както и да установи тесни връзки с учените от целия свят – „учения мир въобще”.

В кръга на първостепенните му задължения влизат обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на народнаост и просвещение на българския народ.

Днес Българска академия на науките дава над 50% от научната продукция в страната. Дейността на около 3500-те учени е свързана с около 50% от защитените български патенти.

БАН изпълнява след спечелени конкурси половината от научните проекти в България, получили финансиране по общоевропейските Рамкови програми за научни изследвания и технологично развитие.

Сродни публикации

Църквата Света София

Църквата Света София

Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика,…
Национална галерия Квадрат 500

Национална галерия Квадрат 500

Идеята за изграждане на Националната галерия Квадрат 500 се ражда през април 1999 г., след…
Католическата църква Свети Йосиф

Католическата църква Свети Йосиф

Католицизмът е четвъртото по численост  вероизповедание в  България след православното. Католическата църква е  съставена от три…
Булевард Витоша

Булевард Витоша

Булевард Витоша  започва от площад Неделя, преминава през идеалния център на София, пресича се с…