Министерски съвет

Министерски съвет

Министерски съвет e основен орган на изпълнителната власт в Република България. Той е съставен от министър-председател, министри, заместник министър-председатели и членове – ресорни министри.

След избирането им в Министерския съвет депутатите, които стават министри, губят временно депутатските си права, които възстановяват, ако бъдат освободени от Министерския съвет или при падане на правителството

Понякога, за да се запази политическото представителство на различни политически партии, групи или лобита в министерския съвет или по други причини, в него се назначават и министри без портфейл, тоест министри без министерство и понякога без собствен ресор.

За първи път в историята на държавното управление на България Министерския съвет е учреден с чл.148 на Търновската конституция, което е резултат от политическата дискусия протекла по време на Учредителното събрание през 1879г.

От тогава до днес оформянето, структурирането и функционирането на Министерския съвет са свързани с няколко важни събития и няколко промени в Конституцията, в резултат на които правителството се оформя като определяща за модерната българска политика и държавност институция.

Съставът на първия Министерски съвет е определен на 5 юли 1879г. с указ на Княз Александър Батенберг и съгласно чл.161 от Търновската конституция се състои от шест министри: Тодор Бурмов министър-председател и министър на вътрешните работи, М. Балабанов министър на външните работи и изповеданията, ген. П. Паренсов военен министър, Г. Начевич министър на финансите, Д. Греков министър на правосъдието.

Съгласно Конституцията на Княжество България членовете на Министерския съвет се назначават и уволняват от Княза, а един от тях по избор на Княза се назначава за председател на съвета.

Само за времето от 1879 до 1911г. структурата на Министерския съвет се допълва два пъти, като това е регламентирано чрез съответните промени в Конституцията.

За периода след  преврата през 1934г. до приемането на Конституцията на Народна Република България от 4 декември 1944г. съставът и структурата на Министерския съвет често се променя разширява се, преобразува се, създават се нови министерства, други се преименуват, сливат или се раздвояват, а по време на правителството на Константин Муравиев се създава нова длъжност министър без портфейл, т.е. това е министър, който не ръководи свое министерство.

С Конституцията, приета на 4 декември 1944г. се въвеждат нови структурни промени в състава на Министерския съвет съгласно чл. 39, негови членове освен председателят, подпредседателите и министрите, чийто брой е определен на 17, са и председателят на Държавната планова комисия, председателят на Комисията за държавен контроли председателят на Комитета за наука, изкуство и култура.

ИСТОРИЯ НА СТРОИТЕЛСТВОТО

Политическата обстановка у нас след Втората световна война стъпка по стъпка променя архитектурното мислене и практика.

Още на 18 ноември 1944г.е обявен общ открит конкурс между българските архитекти и инженери за изготвяне на нов градоустройствен план на София.

Обръща се особено внимание на центъра на столицата и тезата „…, че София трябва да бъде не само възстановена след бомбардировките, но и преобразена…“

Изработеният общ градоустройствен план на София е одобрен през ноември 1945 г. В него за пръв път се появява пространството на пл. „9 септември“ (днес пл. „Княз Александър Батенберг“) като главен площад на столицата спрямо площадите „Народно събрание“, „Св. Александър Невски“ „Св. Неделя“.

През 1947 г. се провежда нов конкурс, специално за градоустройствено оформяне на градския център. България вече е република и Г Димитров – министър-председател. Този план е одобрен лично от Г Димитров на 25.ХП. 1947 г. Същността му се изразява в: очертаване ролята на двулъчието, образувано от булевардите „Княз Ал. Дондуков“ и „Руски“ (сега „Цар Освободител“), където следва и мястото в неговия връх на дома на ЦК на БКП. Появява се в първичен вид идеята за „Ларгото“, като значително по размери, но неоформено архитектурно пространство.

Предвижда се разширение на бул. „Руски“ но протежение на северната му страна с големи частични разрушавания на сградите на БАН, Военния клуб. Австрийското посолство и Италианското посолство. От този план по-късно остава само мястото и формата на дома на ЦК на БКП.

 Строящата се сграда на бившия Партиен дом заема ключова позиция с две главни фасади към двата площада.

„Ларгото“ е плод на колективно творчество под силното и определящо съветско влияние.

Схемата е максимално проста – силно подчертана надлъжна ос в посока изток-запад, подсилена от почти огледалната симетрия на на фасадите на двете министерства.

 

 

Сродни публикации

Църквата Света София

Църквата Света София

Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика,…
Национална галерия Квадрат 500

Национална галерия Квадрат 500

Идеята за изграждане на Националната галерия Квадрат 500 се ражда през април 1999 г., след…
Католическата църква Свети Йосиф

Католическата църква Свети Йосиф

Католицизмът е четвъртото по численост  вероизповедание в  България след православното. Католическата църква е  съставена от три…
Булевард Витоша

Булевард Витоша

Булевард Витоша  започва от площад Неделя, преминава през идеалния център на София, пресича се с…