Царският дворец

Царският дворец

Бившият царски дворец се намира на площад „Княз Александър“ № 1, където днес се помещават Националната художествена галерия и Националният етнографски музей.
Преди сегашната сграда, тук е съществувала друга постройка – конак, където преди Освобождението са се помещавали официалните османска администрация и съдилище. През 1816 г. сградата изгоряла и за дълго време запустяла.

Eдва към 1873 г. при Мазхар паша, с ангария на целия Софийски санджак е било построено здание за администрацията – конак. То е било двуетажна симетрична постройка, а под нея е имало изби, служещи за затвор. От тях чрез подземни тунели е можело да се стигне до съседната Челеби джамия, къщата на пашата, един хан (на мястото на стария хотел „България”) и други.
След Берлинския конгрес и обявяването на София за столица на Княжество България бившият конак е определен за княжеска резиденция.

Народното събрание гласува за нуждите на царското семейство да се преустрои за дворец като държавна сграда.
След едногодишно обитаване става ясно, че сградата е напълно непригодна за дворец в този си вид и княз Батенберг (1879-1886) я напуска, за да може да се извърши основен ремонт и преустройство.

Преустройството се извършва на 2 етапа:
Първа част (1880–1882), по времето на Александър Батенберг е построена представителната част (приземен административен етаж и над него една анфилада от бални зали) и трети етаж (сервизен). Това била първата представителна столична сграда в европейски стил.


Втора част (1894-1896), по времето на втория български владетел — княз Фердинанд е доизградена новата, североизточната част на Двореца — за апартаментите на царското семейство, сервизни помещения, асансьор.

В новата пристройка били разположени още библиотека, учебни салони, стаи за игра и развлечения, трапезария и приемна, специален покрит вход за каляски и две зимни градини.

На третия и мансардните етажи били апартаментите за гости, помещения за персонала, различни офиси.

В тази част на сградата бил монтиран и асансьор.

На първия етаж се намирали апартаментите на княз Фердинанд, княгиня Мария-Луиза и престолонаследника княз Борис Търновски, а на втория – на княз Кирил Преславски и на княгините.
По това време се изграждат и два дворцови параклиса – католически и православен, разположени откъм североизточната страна на старото крило..
В резултат на женитбата през 1930 на цар Борис III с италианската принцеса Джована Савойска се предприема сериозна промяна и подновяване на вътрешната обстановка. По това време Кирил Преславски и Евдокия (княгиня) напускат Двореца и заживяват самостоятелно.
С усложняването на военната обстановка от 1942 г. царското семейство не живее вече в Двореца, а се премества във Врана и в Царска Бистрица на Боровец.

В двореца на 28 август 1943 г. неочаквано и след кратко боледуване умира българския цар Борис III.
След отменянето на монархията (септември 1946) една от залите на Двореца набързо е пригодена за кабинет на министър-председателя Георги Димитров, за което са изкъртени и унищожени всички ламперии, а останалото е боядисано с блажна боя. При строежа на мавзолея на Георги Димитров през юли 1949 г. пък е унищожена парковата алея пред централния вход.

През 1953 г. по решение на Министерския съвет сградата на бившия дворец е предоставена на Националната художествена галерия и на Националния етнографски музей.

НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 година като приемник на Софийската градска художествена галерия, от която получава почти всички експонатите..

На посетителите си галерията предлага няколко постоянни експозиции — на втория етаж в сградата на двореца са изложени около 150 творби, представящи историята на българската живопис от Възраждането до 1960-те години, а на третия се намира постоянната скулптурна експозиция.

В Етнографския музей се съхранява една от най-богатите колекции пастирска дърворезба – около 4000 експоната от бита на българина, характерни за периода от началото на ХІХ – средата на ХХ век.

 Сред експонатите има лъжици, хурки, геги, свещници и др. В колекция „Дърворезба” посетителите на музея могат да видят и музикални инструменти – кавали, гъдулки, гайди и др.

 В част от експозиционната площ са изложени оръдията на труда, служещи на жената в семейството – чекръци, хурки, представено е и обзавеждането на дома – долапи, столове.

В музея се съхранява и най-богатата колекция от традиционно българско облекло в страната.

Други интересните колекции в Етнографския музей са тези от писани яйца, обредни хлябове, килими, богати са сбирките от мартеници, сватбени знамена и амулети.

 

Сродни публикации

Църквата Света София

Църквата Света София

Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика,…
Национална галерия Квадрат 500

Национална галерия Квадрат 500

Идеята за изграждане на Националната галерия Квадрат 500 се ражда през април 1999 г., след…
Католическата църква Свети Йосиф

Католическата църква Свети Йосиф

Католицизмът е четвъртото по численост  вероизповедание в  България след православното. Католическата църква е  съставена от три…
Булевард Витоша

Булевард Витоша

Булевард Витоша  започва от площад Неделя, преминава през идеалния център на София, пресича се с…