Храм паметник Александър Невски е катедрален храм на българския патриарх.
Около катедралата се намира площад със същото име.
Решението за „изграждане паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“ е взето още през 1879 г. от Учредителното събрание в Търново (предложението прави Петко Каравелов).
Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Велико Търново, но след като за столица е избрана София, Първо обикновено народно събрание решава храмът да се построи в столицата.
Княз Александър се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения.
Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв.
Основният камък е положен с изключителна тържественост на 3 март (19 февруари стар стил) 1882 г., четвъртата годишнина от подписването на Санстефанския договор.
В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.
Александър Невски е по проект на руския архитект проф. Александър Померанцев (1848-1918), италиански възпитаник, с помощници руските архитекти Александър Смирнов и Александър Яковлев (1879-1951) и е издигнат на най-високото място по онова време в София – 552 м.н.в.
Първият проект (1884-1885 г.) е изработен от акад. арх. Иван Богомолов, след чиято смърт проф. арх. Померанцев изцяло променя проекта.
Окончателният проект е готов през 1898 г. Строежът на храма започва през 1904 и е завършен през 1912 г., като цялостното изпълнение възлиза на обща стойност 5,5 милиона лева.
По време на бомбардировките на София през Втората световна война храмът претърпява редица повреди. Засегната е най-много северозападната му част. Медната обшивка е пробита на много места, разрушени са всички мозаечни икони от подвратните тимпани, а стъклата на иконостасните икони са счупени. Повредена е живописта в северозападната галерия, както и някои картини от сводовите проходи.
Храмът е посветен на Александър Невски, известен с победата си над Тевтонския орден в битката на Чудското езеро, провъзгласен за светец от руската православна църква.
Александър Невски е патрон на руския император Александър II и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на императора.
С площта си от 3170 m2, при построяването си храмът се превръща в първа по големина напълно завършена и действаща катедрала на Балканския полуостров.
Храмът е провъзгласен за патриаршеска катедрала през 1953 г., а през 1955 е обявен за паметник на културата с национално значение.
Камбанарията на Храм-паметника „Свети Александър Невски“ с кръста е висока 53 м и има 12 камбани, излети и донесени от Москва. Най-голямата тежи близо 12 тона, а най-малката – 10 кг, като общото тегло на всичките е 23 тона. Храмът е обявен за паметник на културата през 1924 година.
Най-забележителната външна характеристика на храма са позлатените му куполи. Покривният пласт е изработен от асфалтова мушама и медна ламарина и има площ от около 4 000 m2. Позлатеният участък на куполите е 700 m2, като общото тегло на златото е 8,35 kg, но слоят е много тънък, което налага да бъде реставриран през определени периоди от време.
Технологията на позлатяването е руска и до 2001 г е била извършвана от руски специалисти и с руско злато.
Последната реставрация на позлатата е през 2001 г. и е извършена от български специалисти. Използвани са златни листчета с размер 84 х 84 mm и с дебелина около 0,4 микрона. Например само за площта на купола на камбанарията, която е 160 m2, са използвани 25 000 такива листчета, като използваното злато е немско и е 23.75 карата
Фасадата е облицована с бял врачански камък и целият храм е опасан с гранитен цокъл.
При вътрешната украса на храма са използвани изключително качествени и скъпи строителни материали: разноцветни италиански мрамори, оникс от Бразилия, алабастър и други. Осветителните тела в храма са изработени в Мюнхен.
Подът на храма също е покрит с разноцветни италиански мрамори във вид на мозайки. Металната пластика на вратите е изработена в Мюнхен, а мозайките са доставени от Венеция.
Високо около централния купол се вижда пръстен от изписани с бронз църковно-славянски букви — изписана е цялата молитва „Отче наш“ на църковно-славянски език.
В изграждането на храма са взели участие специалисти от шест различни националности: руси, българи, немци, австрийци, чехи и италианци – специалисти, архитекти, художници и каменоделци.
След завършването на църквата през 1912 г. с украсата и изографисването на интериора на храма се заемат 32 руски, 16 български и 1 чешки художник.
В България „Крипта“ означава „Музей на икони“ – така естествено и съвършено е битието на иконите в подземното пространство на храм-паметника „Св. Александър Невски“ и така пълноценно е осъществена идентификацията на двете понятия.
Според християнската традиция „крипта“ означава „подземно, обикновено сводесто, съоръжение“, което първите християни са използвали като убежище или скрито място за погребение в гробничните църкви и параклиси.
Това специфично и с нищо несравнимо пространство и в църквата „Св. Александър Невски“ е било предназначено за погребение на владетели, но по силата на историческите превратности никога не е било използвано според предназначението си.
Идеята да се съберат и експонират най-вече икони – преобладаващата част от шедьоврите на православното изобразително изкуство по българските земи – е изключително смела и нестандартна.
Особено за времето преди четиридесет години, когато господстваше сковаващата схема, че всеки музей трябва да представя историческото развитие на човечеството от първобитното общество до социалистическото строителство.
Днес Криптата е една от най-популярните и реномирани музейни институции в страната. Включена е във всички чуждестранни туристически пътеводители за България и посещението й е неизменна част от културната програма на всички високопоставени делегации на държавно ниво. Не е била затваряна, винаги е имала експозиция.
Десетки хиляди посетители минават през нея. Може да се каже, че поради това тя е и „дойната крава“, която храни цялата Национална галерия като неин най-атрактивен отдел.
Любителят на изобразителното изкуство, на българските старини, на християнската иконография ще намери в нея прекрасни и слабо познати творби на средновековните и възрожденски зографи.
За България като традиционно православна държава – от lХ век до днес – подобен музей на иконите не само хвърля определена светлина върху менталността на народа ни, но е достатъчно симптоматичен за исконните естетически възгледи и принципи в едно изкуство, предназначено за най-широк кръг почитатели.
Уникална ли е Криптата? В световната практика иконите обикновено се излагат сред други експонати от Средновековието, както това е, например, в сравнително неотдавна открития Музей на византийското изкуство в Солун, в Музея на Македония в Скопие или в Националния музей в Букурещ. И в Атина те са част от експозицията на Музея за раннохристиянско и византийско изкуство наред с частните сбирки от икони на фамилиите Бенаки, Канелопулос или Ловердос. В сравнение с тях, както и с колекциите икони на гръцките острови Корфу, Зинктос и др.,
Криптата представя най-голям брой и най-разнообразни по хронология и типология паметници.
Същевременно интересът към иконите на православния свят нараства. Свидетелство за това са монументалните изложби на византийско изкуство в залите на музея Метрополитън в Ню Йорк – „Славата на Византия“ (1998 г.) и “ Византия: вяра и могъщество“ (2004 г.), в които участваха и експонати от нашата Крипта.
