bgen+359 888 838 799 vakancia@einet.bg

Вход

Регистрация

След създаване на профил ще може да следите статута на резервациите Ви, потвърдите или отхвърлите резервация, както и да оставите коментар.
Потребителско име*
Парола*
Потвърдете паролата*
Име*
Фамилия*
Имейл*
Телефон*
Страна*
Създаването на профил означава, че сте съгласни с Общите ни условия и декларацията за поверителност.

Имате профил вече?

Вход
bgen+359 888 838 799 vakancia@einet.bg

Вход

Регистрация

След създаване на профил ще може да следите статута на резервациите Ви, потвърдите или отхвърлите резервация, както и да оставите коментар.
Потребителско име*
Парола*
Потвърдете паролата*
Име*
Фамилия*
Имейл*
Телефон*
Страна*
Създаването на профил означава, че сте съгласни с Общите ни условия и декларацията за поверителност.

Имате профил вече?

Вход

Национален дворец на културата

Национален дворец на културата е културен център за конференции, изложби и специални събития, най-големият конгресен център в Югоизточна Европа. Сградата е разположена на 123 000 кв. м. площ, разгърната на 8 етажа и 3 подземни нива.
  НДК е построен върху площ от 18 300 кв. м. и има обем 576 800 кубични метра.  Строежът на НДК е част от инициативите за отбелязването през 1981 г. по случай  1300 години от създаването на българската държава. Най-голямата зала („Зала 1“) разполага с 3380 места.

Инициативата  за създаване на голям културен център в София е на столичното ръководство на БКП и датира от средата на 70-те години на миналия век. Първите стъпки, свързани с намерението, проучването и проектирането, са направени през 1975

Тогава в тази градска част е имало десетина набързо струпани след бомбардировките през Втората световна война неугледни постройки, товарна жп гара за въглища, стари казарми и стотици декари пустеещи площи.

В Софийския градски комитет на БКП и Столичния народен съвет решават на това място да се оформи модерна градоустройствена среда, като част от главния градски център, ориентирана към Витоша.

Първоначално теренът е определен за оперен театър . Обявен е международен конкурс, в който участват международни архитекти . Журито се оглавява от тогавашния председател на Комитета за култура Павел Матев, но не излъчва победител и конкурсът пропада.

След оживени дискусии се стига до единодушно мнение – мястото е най-удобно за бъдещ център с многофункционално културно предназначение.

Такава функция дотогава изпълнявала спортната зала „Универсиада”. Проектирането е поверено  на арх. Александър Баров и конструктора инж. Богдан Атанасов.

Основната група проектанти посещава и проучва опита на най-добрите конгресни центрове в Европа и Америка, вземат се съветите и помощта на видни български и чуждестранни специалисти.

На 27 декември 1977 г. Политбюро на ЦК на БКП одобрява идеята за строителството на комплекса и работата започва, дори без готов проект. Първата копка е направена на 25 май 1978 г.

НДК е построен за по-малко от три години и още преди да е завършен, там се състои XII конгрес на БКП.

Сградата официално е открита за 1300-годишнината на българската държава на 31 март 1981 г. 

Носещата конструкция е стоманена и е проектирана от екип от ВИАС, ръководен от проф. инж. Милчо Брайнов и инж. Богдан Атанасов.

Привлечени са военнослужещи за довършване на инженерната инфраструктура и работата се извършва почти денонощно.

Зала 1 и прилежащите ѝ части са завършени на 31 март 1981 г., а останалите подобекти – до 20 октомври същата година, в чест на 1300-годишнината на българската държава.

Последният, трети етап в изграждането на НДК завършва в края на 1985 г.

Строителството на НДК поглъща 335 000 m³ бетон, изкопани и извозени са 1,7 млн. тона земна маса.

В двореца има около 10 000 тона метални конструкции, приблизително толкова има и в Айфеловата кула в Париж .

Комплексът е построен върху 18 300 кв. м, разгънатата му площ е 123 300 кв. м. Висок е 51 метра. Девет хиляди метра е разгънатата площ на административната сграда.

Софиянци работят един ден безвъзмездно и събират над 30 млн. лв. – това е една четвърт от стойността на основната сграда на Конгресно-концертния център, а хиляди се трудят за оформлението на околното пространство.

През 2005 г. на НДК е присъдено годишното отличие „Най-добър световен конгресен център“.

Разгледайте още Музей Земята и хората.