Руски паметник е първият паметник, построен в столицата на освободеното от османско владичество Княжество България. В края на 19-ти и началото на 20 век площадът на паметника се превръща в център на градоустройствените планове за тази част на София.
Днес около него е кръговото кръстовище на булевардите „Скобелев“ и „Тотлебен“.
Руски паметник се на пътя, по който Осман Нури паша бяга от София към Перник на 22 декември 1877 г. Осман Нури Паша е бил известен с това, че се е прославил сред османските завоеватели с обсадата на Плевен, заради която е бил обявен за герой.
Руски паметник е открит на 29 юни 1882 г. със средства, събрани от хората. Паметникът представлява обелиск: четиристенна пирамида с пресечен връх над постамент от три стъпала.
Руски паметник е украсен с различни надписи и символи.
Надписите върху Руски паметник са на руски език.
От източната страна на обелиска стои мраморен релеф на руския държавен герб и руския военен орден за храброст „Свети Георги“ (Георгиевски кръст). Всяка година на 3 март на паметника се поднасят цветя и венци от хора и организации, които искат да припомнят важността на това важно за България историческо събитие, на което е посветен Руски паметник.
Това е било първото откриване на монумент, който да напомня за победата в руско-турската война.
Авторите на проекта за Руски паметник са останали неизвестни.
Върху източната част на обелиска може да се прочете надписът „По времето на царуването на Александър Втори, император на цяла Русия, с волята и любовта му е освободена България на 19 февруари 1878 година“.
Всъщност България е освободена на 3 март 1878 година, но върху паметника е изписана датата 19 февруари – по стар стил.
Върху западната част на обелиска има плоча с надпис, който гласи: „Не на нас, не на нас, а на името твое. 1877-1878” – годините, в които се е водила руско-турската война. Надписите са на език, характерен за Русия в края на деветнадесети век.
Прочети още за Институт Пирогов.
