Църквата Света София е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на готи и хуни.
През II век на това място е имало римски театър, a през следващите векове са издигнати последователно няколко храма.
Църквата е построена през VI в. по времето на византийския император Юстиниан (управлявал 527-565 г.) върху основите на 4 по-стари християнски храма от ІV век.
Църквата „Св. София” е построена на мястото на некропола на град Сердика (старото име на София) и на други по-стари църкви от IV в. и десетки зидани гробници.
При археологически проучвания са намерени фрагменти от мозайката на един от по-старите храмове. Смята се, че сградата може да побере до 5 хил. души.
В периода XI – XIV в. е била митрополитска църква и славата й била толкова голяма, че през XIV е дала името си на града.
През XVI в., по време на османското владичество храмът бил преустроен в джамия, а стенописите му унищожени. Според едно поверие през XVI в. пред нея е изгорен жив златарят Георги, който отказвал да приеме исляма.
Големите земетресения от 1818 и 1858 г. съборили минарето и повредили сградата, а според едно поверие при второто земетресение в сградата били двaмата синове на ходжата, които загинали. Мюсюлманите приели това като лоша поличба и изоставили храма. Дълго време пустеел, а след Освобождението (1878 г.) бил превърнат в склад.
Сградата е реставрирана няколко пъти, а от началото на ХХ век тук се провеждат археологически проучвания. В момента видът на храма се доближава максимално до автентичния от късната античност и ранното средновековие.
Зад църквата пък се намира гробът на големия български писател Иван Вазов (1850 – 1921 г.).
До храма се намира Паметникът на незнайния воин с вечния огън – в чест на всички български войници, загинали за своята родина.
Разгледайте още – Националната галерия Квадрат 500
