Под основите на Министерство на земеделието лежат костите на стотици българи, погребани по време на Османската окупация.
Някога мястото е било бостан с дини, преди да бъде дарен за християнско гробище от софийската богаташка Марица Кирташова. Така, през 1912 г. столичната Окръжна палата обявява конкурс за построяването на собствено здание.
Избрано е международно жури от изтъкнати френски, италиански, австрийски и български архитекти, което трябва да оцени постъпилите проекти за сграда на Окръжната палата. Единодушно се дават всички награди на известния български архитект Никола Лазаров по представените от него 2 идеи.
Реализацията на проекта обаче се забавя заради избухването на Първата световна война. Затова и строителството започва чак 8 години по-късно – през 1920 г.
За вдигането на сградата на Министерство на земеделието е използван трудът на стотици майстори от цяла България.
Окончателно сградата е завършена през 1927 г. и в нея се настаняват чиновниците на Окръжната палата.
След 9 септември 1944 г. в сградата се настанява земеделското министерство.
Архитектурата на Министерство на земеделието е барокова, с извита фасада, 2 островърхи кули и купол в централната част.
Главната фасада на Министерство на земеделието е богато украсена с декоративни елементи – каменни колони, балкони с балюстради.
Интерес представляват красивите прозорци. Основите на постройката са каменни, а кулите с часовника са издържани в стил сецесион.
Останалата част от интериора е оформен с мраморни колони и стълбища, парапети от ковано желязо, гипсови орнаменти, позлата, цветни мозайки, дърворезби.
Най-голямата зала е с красива врата с дърворезби. Подът е направен от чешки глазирани плочки.
В сградата могат да работят над 800 служители.
Прочетете повече за Руски паметник.
