Паметник на Царя Освободител, наричан още Паметник на Освободителите, е дело на италианския скулптор Арналдо Дзоки.

Издигнат е в чест на Освобождението на България (1878 г.), в израз на признателността на българския народ към руския народ в лицето на руския император Александър II и като символ на българската свобода.

Официалното  откриване е през 1907 г.

Паметникът на Царя Освободител представлява 4,5-метрова конна фигура на Александър II, изработена от бронз, положена върху постамент от черен полиран гранит. Общата височина е 12 метра. Средната част е с фигури и масивен ренесансов корниз, завършен със скулптурата на руския цар, възседнал кон.

Околовръстен висок релеф от бронз, опасващ средната част на постамента, изобразява народа поведен в битка от богинята на победата Нике.

В релефа са вградени лицата на над 30 военачалници, държавници и общественици, между които генерал Михаил Скобелев, генерал Йосиф Гурко, граф Николай Игнатиев и др.

По-малки бронзови релефа изобразяват ключови събития като битката при Стара Загора, подписването на Санстефанския мирен договор и свикването на Учредителното събрание.

Фронталната част на паметника е увенчана с бронзов лавров венец, дар от румънския крал Карол I в памет на загиналите румънски воини и с надписа „Царю Освободителю // Признателна България“.

Инициативата за издигането на Царя Освободител принадлежи на Поборническо-опълченската организация в София.

Тя сформира Върховен поборническо – опълченски комитет /ВПОК/ с председател Стоян Заимов с цел събиране на средства, избиране на място и други, свързани с паметника дейности.

За почетен председател е избран княз Фердинанд.

Направени са дарения от княза, Народното събрание, Столична община и различни обществени организации.

Отзовават се 90 скулптори, а свои проекти изпращат творци от Франция, Италия, България, Чехия, Германия, Русия, Унгария и други.

Журито определя за победител именития флорентински скулптор Арналдо Дзоки. При архитектурното оформление на паметника сътрудничество оказва архитект Никола Лазаров.

Защо Александър II?

Александър II е известен с реформите, които извършва в руското общество, стремейки се да разчупи консервативните принципи, на които се основава властването на баща му Николай I.

Основната цел на неговите реформи е модернизирането на Русия и възстановяване престижа ú пред останалите Велики сили.

Отмяната на крепостното право донася на Александър II прозвището „Цар Освободител”.

Алексанър II обръща особено внимание на Източния въпрос и по-специално на засилване руското влияние на Балканите.

Това е причината императорът да се реши на поредна война с Османската империя /1877-1878/.

Тази именно война се превръща в Освободителна за България, която заслужено излиза от нея като автономна държава, а Санстефанският мирен договор /19.02.1878 г./ затвърждава силните позиции на Русия в Европа.

Алексанър II загива на 1-ви март 1881 г. при последния от поредица атентати, организирани срещу него от революционната организация „Народна воля”.

Прочети още за площад Александър Батенберг.