Централната баня е ценна  високо художествена  и  архитектурна сграда от национално значение.

В нейното външно оформление хармонично се съчетават различни архитектурни стилове и тенденции, характерни за първото десетилетие на XX век в България, както и влияния от средновековното строително българско изкуство.

Фасадата на Централната баня впечатлява с  украсата, каменната пластика и декоративно оформените куполи .

Двата фриза на Централната баня , изградени от релефни и гладки многоцветни керамични плочки претворяват растителни и геометрични мотиви в духа на модния за времето стил сецесион.

От двете страни на главния вход на сградата са поставени керамични изображения на Аполон-медикус, богът на здравето и богиня Тюхе – покровителка на градовете.

Оформлението  на фасадите на минерална баня са дело на българските художници проф. Хараламби Тачев, проф. Стефан Димитров, както и каменоделеца Георги Киселинчев.

  Интериорът на сградата също е изключителен. Тук има отворени общи пространства, елегантните метални парапети, виещите се стълби, остъклени прегради.

Сградата е основен елемент от образа на централната градска част на София.

Софийската минерална баня е културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата.

Общинската минерална баня е затворена за ремонт през 1986 г.

През 1997 г. Столична община предприема действия  и  изпълнява нова покривна конструкция  с цел физическото запазване на обекта.

През 1998 г. е взето решение сградата на Централна минерална баня да се превърне в музей на София. Столичният общински съвет предоставя част от бившата сграда на Общинска минерална баня за настаняване на Софийския исторически музей.

През 1998 г. от Столична община е проведен национален конкурс за проект за „Адаптация на общинска минерална баня за Музей на София .

 Изградена е и нова геотермална централа за нуждите на музея, с цел да се използва потенциала на минералната вода.

Разгледайте още Халите