Националният музей на българската литература е създаден на 1 януари 1976 г. (с разпореждане на Министерски съвет № 254 от 19.06.1975 г.) като самостоятелна юридическа личност на бюджетна издръжка към Комитета за изкуство и култура, със задача “да издирва, събира, съхранява, проучва, обнародва и показва веществените и документални паметници, свързани с цялостната история на българската литература от основаването на българската държава до наши дни и в бъдеще”.
Към музея се организира литературен архив и научно-изследователска група.
Литературните къщи музеи на територията на София влизат като филиали в структурата на НМБЛ, а тези в провинцията попадат под негово методическо ръководство.
Към момента на създаването на НЛМ, негови филиали стават мемориалните къщи на територията на София: къща музей “Иван Вазов”, къща музей “П. К. Яворов”, къща музей “Петко и Пенчо Славейкови”, къща музей “Никола Вапцаров”, къща музей “Христо Смирненски”, къща музей “Димитър Димов”, къща музей “Николай Хрелков”. До 1989 г., към Националния литературен музей са присъединени още къща музей “Емилиян Станев” – гр. Велико Търново, къща музей “Елин Пелин” – с. Байлово, къща музей “Георги Караславов” – кв. Драгалевци, както и къща музей “Панчо Владигеров” в София, кв. “Лозенец”.
След 1989 г., по Закона за реституцията, от НЛМ е отнета сградата на музей “Н. Хрелков” в Горна Баня. Къща музей “Георги Караславов” е деактувана като държавна собственост и върната на наследниците.
През цялото време на своето съществуване къща музей “П. К. Яворов” се е помещавала в частна собственост и е плащан наем за два етажа. В момента музеят заема само средния етаж на къщата.
Националният литературен музей попълва своите фондове чрез откупки и дарения. Към музея функционира Комисия за извършване на идентификация на движимите културни ценности, предоставени на музея и определя стойността им.
