Музей за история на София
През 1928 г. по предложение на кмета Владимир Вазов се взема решение за основаването на градски музей. Първоначално той съчетава задачите на градски музей, библиотека и архив. Наред с Народния, Военно-историческия и Църковно-археологическия, той е сред най-старите музеи на територията на столицата. В Правилника на музея е записано: „Да събира, проучва и пази ония предмети от материалната култура на София, които имат или ще имат значение за историята на София.”
На 1 декември 1941 г. в сградата на пл. „Бански” № 3 се открива първата постоянна експозиция на музея. По този повод в-к „Утро” отбелязва организирането на „Общински музей, който ще обхваща етнография, археология, стопанство, културен живот. Откриването на музея се счита за голяма културна придобивка.” За съжаление сградата просъществува много кратко – до бомбардировките по време на Втората световна война, когато е разрушена.
През 1952 г. музеят, библиотеката, архивът и градската художествена галерия се отделят като самостоятелни институции. През следващите десетилетия музеят развива многостранна дейност по опазване на културното наследство, но без музейна експозиционна площ, в тежки условия за съхраняване на ценностите от фонда. Междувременно той нараства и понастоящем наброява около 120 хил., като в тази бройка са включени и звената на Научната библиотека и Фотоархива. От 80-те години на XX век насам, наред с усилената събирателска дейност, са организирани над 120 временни изложби в страната и чужбина. Издадени са три тома на сборника „Сердика – Средец – София”, както и други научни и научно-популярни издания. Музеят редовно присъства в куултурния афиш на столицата.
През 1998 г. на основата на музея се създава Общинско предприятие „Стара София” със Софийски исторически музей (СИМ), на което се възлага да проучва, събира, опазва и стопанисва движимото и недвижимото културно наследство на територията на Столичната община. През м. юни 2012 г. ОП „Стара София” със СИМ е преобразувано в Общински културен институт (ОКИ) „Музей за история на София”.
Дълго нерешеният проблем с постоянната експозиция на Музея намира отговор с Решението на СОС от 1998 г., за адаптиране на сградата на Централната общинска минерална баня за музей на София с активното присъствие на минерална вода.
Постоянната експозиция на Музея за история на София отвори врати през 2015 година.
Музеят за история на София притежава над 120 хил. движими културни ценности – находки от археологически разкопки, монети, накити, старинни оръжия, облекла, ордени и медали, театрални и филмови плакати, оригинални документи и снимки, вещи на известни исторически личности, сред които княз Александър I, цар Фердинанд, Стефан Стамболов, Драган Цанков, Константин Стоилов и др.
Най-ранните експонати са от новокаменната епоха и са открити при археологически проучвания на неолитното селище в кв. „Слатина“.
Библиотеката на Музея за история на София е специализирана научна библиотека за служебно ползване с около 12 000 единици. Нейната дейност е насочена от една страна към обогатяване, опазване и популяризиране на книжната сбирка, а от друга – в подпомагане на основните дейности по проучване, опазване и популяризиране на културно-историческото наследство на столицата и региона й.
Една от поредиците е „Книги, издавани в периода 1878 – 1900 г.“. Това са книги с историческо, философско, литературоведско, политическо, икономическо, военно и др. съдържание. Всяка една от тях вече е библиографска рядкост. Повечето книги са реставрирани и подвързани.
Значително по-обемна и по-продължителна във времето е поредицата „Царски статистики“. Тя дава информация за търговията, демографията, жилищния фонд, образованието, училищата, военния набор от последните десетилетия на ХІХ в. до средата на ХХ в.
Разнообразна информация за историята, архитектурата, благоустройството, институционалния живот и т.н. в столицата, библиотечната сбирка представя чрез поредицата „Издания на Столичната община“. В нея са включени в. „Софийски общински вестник“ 1891-1892 г.; 1914-1918 г., в. „Столичен общински вестник“ 1925-1934 г., сп. „Сердика“ 1937-1958 г., сп. „София“ 1957-1991г., както и монографичните издания под надслов „Материали за историята на София“ 1910-1943 г., кн.1-12.
Най-представителна е поредицата „Юбилейни книги и сборници“. Интерес представляват Юбилейните книги на столицата от 1928 г. до 2000 г. Освен посочените поредици в библиотека са комплектовани стотици монографични произведения, албуми, каталози и корпуси, посветени на българската и столичната история, на институции, на бележити личности, на културни ценности в София, в различни региони на България, Балканите и Европа.
Старопечатни книги
Колекцията „Старопечатни книги“ се състои от около 300 броя, представляващи издания, отпечатани преди Освобождението. Началото й е поставено в края на 80-те и началото на 90-те години на ХХ в. В колекцията е зачислен и един ръкопис от 1820 г. „Representan differentes nations du Levant,….en 1707-1708“, P., 1714 г. e най-старата книга в сбирката. Тя представлява албум на левантийския костюм от Средновековието. Най-новите книги са от 1879 г. Съдържанието на колекцията е изключително разнообразно: книги със справочен и периодичен характер, с богословско и богослужебно, ученическо и образователно, историческо, художествено, етнографско, фолклорно и краеведско съдържание. Това са списания и книги, издавани в Цариград, Санкт Петербург, Москва, Земум, Крагуевац, Букурещ, Белград, Виена, Лондон.
