Със своята експозиция и със своя фонд Централният църковен историко-археологически музей в София е един от най-значителните музеи в столицата и страната. Той е една богата съкровищница на българската култура и изкуство. Музеят е същевременно научен и просветен институт.
Помещава се в зданието на Духовната академия, днес Богословски факултет на СУ, съградено в 1906 г. като паметник в чест на провъзгласяване Българската църковна независимост през 1870 г. Сградата, намираща се в центъра на града – на пл. Ленин , днес пл. „Св. Неделя“, е построена на времето по проект на арх. Грунангер, който, ако и чужденец, е потърсил значителна връзка с националното ни наследство – живописния ни архитектурен стил от епохата на Втората българска държава с главни паметници – църквите в Несебър; по фасадата живописно, по проекти на проф. Харалампи Тачев и изпълнение на проф. Никола Ганушев, са дадени портрети на български просветители и духовници-възрожденци. (Разрушеният през последната война купол на сградата със живописната композиция под него „Четене на фермана от Иларион Макариополски за обявяване на българската екзархия в 1870 г.“ чакат своето възстановяване.)
До 1921-1922 г. музеят е само присинодална сбирка с материали-паметници, събирани още непосредствено след Освобождението на България и по-късно.
Впоследствие музеят постоянно се обогатява с новопостъпили материали. Днес броят на основния му фонд надхвърля десет хиляди. Пребогат е и помощният му фонд от копия, макети, снимков материал, албуми и др.
Още отначало – със създаването и откриването на музея през 1922 г. – се обособяват четири отдела при него: Ръкописи и старопечатни книги, Иконографски, Художествено-индустриален и Историко-архивен.
Един от най-значителните отдели с голям брой паметници е Иконографският. Подредбата е в хронологичен и в известна степен тематичен ред. Общо колекцията от иконографския отдел включва икони от Средновековието, от епохата на османското владичество и Възраждането.
Сравнително добре се представя сбирката на музея и с икони от епохата на Българското възраждане – от Тревненската и Самоковската живописни школи.
Към паметниците на живописното изкуство спадат и миниатюрите – книжната украса на ръкописите.
Изложени са и някои старопечатни книги. Сред тях има и доста инкунабули (книги, печатани преди XVII в.), такива, печатани във Венеция (от Божидар Вукович и неговия син Внкентий или Виченцо), в Русия и др. Някои от тях са с редки гравюри.
София, пл. „Св. Неделя“ № 19 (сградата на Богословския факултет при СУ „Св. Климент Охридски“)
Тел.: 02 / 988 13 4,Е-мейл: nciam@bg-patriarshia.bg
