bgen+359 878 864160, + 359 878 575200 vakancia@einet.bg

Вход

Регистрация

След създаване на профил ще може да следите статута на резервациите Ви, потвърдите или отхвърлите резервация, както и да оставите коментар.
Потребителско име*
Парола*
Потвърдете паролата*
Име*
Фамилия*
Имейл*
Телефон*
Страна*
Създаването на профил означава, че сте съгласни с Общите ни условия и декларацията за поверителност.

Имате профил вече?

Вход
bgen+359 878 864160, + 359 878 575200 vakancia@einet.bg

Вход

Регистрация

След създаване на профил ще може да следите статута на резервациите Ви, потвърдите или отхвърлите резервация, както и да оставите коментар.
Потребителско име*
Парола*
Потвърдете паролата*
Име*
Фамилия*
Имейл*
Телефон*
Страна*
Създаването на профил означава, че сте съгласни с Общите ни условия и декларацията за поверителност.

Имате профил вече?

Вход

Паметникът на Съветската армия

Паметникът  на Съветската армия е построен през 1954 г., десет години след Деветосептемврийския преврат от 1944 г

Днес паметникът е предмет на разгорещени спорове относно неговото значение и бъдеще.

След 2011 г. той става обект на няколко акции , най-често като израз на протест спрямо политиката на бившия Съветски съюз и съвременна Русия.

В негова защита се изтъква аргументът, че той символизира уважението към приноса на Червената армия в победата на Съюзниците над Нацистка Германия през Втората световна война, както и фактът, че подобни паметници има и в други страни в Европа.

Противниците му подчертават ролята на съветските войски в насилственото налагане в страната на комунистическо тоталитарно управление в съветски стил.Счита се още, че не е приемливо в суверенна държава паметник на чужда армия да е разположен по-високо и на по-централно място от националните символи. Смята се, че Червената армия не е дала нито една жертва, освен около 150 съветски войници и офицери, загинали в края на октомври – началото на ноември 1944 г. в боевете при Кула срещу контраофанзива на германски войски, базирани на територията на Югославия.

Загиналите в боевете и от раните са погребани в района на градското гробище на Видин в добре оформено и добре поддържано военно гробище, което е единственото съветско военно гробище в България, за разлика от много други гробни места на съветски военни, загинали в  невоенни случаи на територията на България.

През 1993 г. Столичният общински съвет, взема решение за премахване на паметника. В този момент обаче опитите за реализиране на решението не получават силна обществена подкрепа и търпят неуспех.

През същата година скулпторът Любомир Далчев, участвал в създаването на паметника, пише писмо, в което отбелязва, че Паметникът на Съветската армия не трябва да се бъде в центъра на столицата, а да бъде преместен на по-скромно място.

През септември 2010 г. се създава инициативен комитет за демонтирането на Паметника на Съветската армия.Инициативният комитет смята, че паметникът е построен в чест на една армия, която, без да има повод (от началото на войната България не е обявявала война на Съветския съюз и не е прекъсвала дипломатическите връзки, а и германските войски до 31 август с.г., принудени от българската държавна власт, са напуснали територията на България) навлиза на българска територия вследствие на война срещу България, обявена от СССР на 5 септември 1944 г. и от международно-правна гледна точка съветската армия е завоевател и окупатор, а не освободител.

Паметникът е висок 37 метра и изобразява войник от Съветската армия, ограден от мъж и жена, съответно работник и селянка от България. Целият мемориален комплекс включва и други скулптурни композиции около основния монумент.

 

 Прочети още за Софийски университет Св. Климент Охридски