Царският дворец се намира на площад „Княз Александър“ № 1, където днес се помещават Националната художествена галерия и Националният етнографски музей.
Преди сегашната сграда, тук е съществувала друга постройка – конак, където преди Освобождението са се помещавали официалните османска администрация и съдилище. През 1816 г. сградата изгоряла и за дълго време запустяла.

Eдва към 1873 г. при Мазхар паша, с ангария на целия Софийски санджак е било построено здание за администрацията – конак. То е било двуетажна симетрична постройка, а под нея е имало изби, служещи за затвор. От тях чрез подземни тунели е можело да се стигне до съседната Челеби джамия, къщата на пашата, един хан (на мястото на стария хотел „България”) и други.
След Берлинския конгрес и обявяването на София за столица на Княжество България бившият конак е определен за княжеска резиденция.

Народното събрание гласува за нуждите на царското семейство да се преустрои за дворец като държавна сграда.
След едногодишно обитаване става ясно, че сградата е напълно непригодна за дворец в този си вид и княз Батенберг (1879-1886) я напуска, за да може да се извърши основен ремонт и преустройство.

Преустройството се извършва на 2 етапа:
• Първа част (1880–1882), по времето на Александър Батенберг е построена представителната част (приземен административен етаж и над него една анфилада от бални зали) и трети етаж (сервизен). Това била първата представителна столична сграда в европейски стил.

• Втора част (1894-1896), по времето на втория български владетел — княз Фердинанд е доизградена новата, североизточната част на Двореца — за апартаментите на царското семейство, сервизни помещения, асансьор.

В новата пристройка били разположени още библиотека, учебни салони, стаи за игра и развлечения, трапезария и приемна, специален покрит вход за каляски и две зимни градини.

На третия и мансардните етажи били апартаментите за гости, помещения за персонала, различни офиси.

В тази част на сградата бил монтиран и асансьор.

На първия етаж на Царския дворец се намирали апартаментите на княз Фердинанд, княгиня Мария-Луиза и престолонаследника княз Борис Търновски, а на втория – на княз Кирил Преславски и на княгините.
По това време се изграждат и два дворцови параклиса – католически и православен, разположени откъм североизточната страна на старото крило..
В резултат на женитбата през 1930 на цар Борис III с италианската принцеса Джована Савойска се предприема сериозна промяна и подновяване на вътрешната обстановка на Царския дворец. По това време Кирил Преславски и Евдокия (княгиня) напускат Двореца и заживяват самостоятелно.
С усложняването на военната обстановка от 1942 г. царското семейство не живее вече в Двореца, а се премества във Врана и в Царска Бистрица на Боровец.

В Царския дворец на 28 август 1943 г. неочаквано и след кратко боледуване умира българския цар Борис III.
След отменянето на монархията (септември 1946) една от залите на Двореца набързо е пригодена за кабинет на министър-председателя Георги Димитров, за което са изкъртени и унищожени всички ламперии, а останалото е боядисано с блажна боя. При строежа на мавзолея на Георги Димитров през юли 1949 г. пък е унищожена парковата алея пред централния вход.

През 1953 г. по решение на Министерския съвет сградата на бившия дворец е предоставена на Националната художествена галерия и на Националния етнографски музей.

НАЦИОНАЛНАТА ХУДОЖЕСТВЕНА ГАЛЕРИЯ

Създадена е с постановление на правителството на 24 ноември 1948 година като приемник на Софийската градска художествена галерия, от която получава почти всички експонатите..

На посетителите си галерията предлага няколко постоянни експозиции — на втория етаж в сградата на двореца са изложени около 150 творби, представящи историята на българската живопис от Възраждането до 1960-те години, а на третия се намира постоянната скулптурна експозиция.

В Етнографския музей се съхранява една от най-богатите колекции пастирска дърворезба – около 4000 експоната от бита на българина, характерни за периода от началото на ХІХ – средата на ХХ век.

 Сред експонатите има лъжици, хурки, геги, свещници и др. В колекция „Дърворезба” посетителите на музея могат да видят и музикални инструменти – кавали, гъдулки, гайди и др.

 В част от експозиционната площ са изложени оръдията на труда, служещи на жената в семейството – чекръци, хурки, представено е и обзавеждането на дома – долапи, столове.

В музея се съхранява и най-богатата колекция от традиционно българско облекло в страната.

Други интересни колекции в Етнографския музей са тези от писани яйца, обредни хлябове, килими, богати са сбирките от мартеници, сватбени знамена и амулети.

 

 

 

Прочети повече за Българска Народна банка.