С право описват Централната синагога в София като гордостта на цялото българско еврейство.
Тя е символ на еврейската общност в България вече повече от век. Това е най-голямата сефарадска (испано-еврейска) синагога в Европа. Централната синагога е единственият еврейски молитвен дом в София. В момента тя е в процес на реставрация и основното помещение е затворено. Обичайните служби се провеждат в малката молитвена стая до входа. Освен молитвена стая, в Синагогата се помещават и офисите на Централния израилтянски духовен съвет, а на втория етаж има малък музей.
Историята на построяването на Синагогата е драматична не по-малко от нейната големина. Строежът започва през 1903 г., когато еврейската общност е реорганизирана по френския консисториен модел. Реорганизацията е проведена от извънредно активния нов главен равин Маркус Еренпрайс и водачите на софийската еврейска общност: младия и енергичен Езра Таджер и многоуважаемия Аврам Давиджон Леви. Фридрих Груенангер, най-известният архитект в България по това време, е избран да създаде проекта за Синагогата.
Предпочетено е местоположение в самия център на града, на терен, на който преди това е имало една твърде стара синагога – синагогата „Ахава и хесед“ (ивр. „любов и добрина“).
Строителството започва на 13 ноември 1905 г. с тържествена церемония за първата копка.
Известният месингов полилей, с тегло над 2 200 кг, големият многосвещник (ивр. „менора“), и други части от украсата са купени във Виена.
Най-накрая след четири години на строителство, финансови кризи и дебати в общността, Синагогата е завършена. 9 септември 1909 г. е датата, когато Централната синагога в София е официално открита.
Централната синагога веднага става символ на българското еврейство. В нея се намират седалищата на Главния равин на България и на Главния равин на София. Също така там се е помещавал и висшият равинистичен трибунал – Бет дин. Там се е съхранявала и известната юдейска библиотека на софийската общност с безценната си колекция от средновековни равинистични трудове. От отварянето си насам Централната синагога редовно провежда религиозни служби, освен в периода 1943-1944 г., когато повечето евреи от София са депортирани в провинцията. За щастие Синагогата не е била осквернена от нацистите или местните фашисти.
По време на бомбардировките над София през 1944 г. Синагогата е улучена няколко пъти. Балконът, както и няколко колони в главната зала, били частично разрушени. Изложени на атмосферните условия, фините и изящни стенни орнаменти били повредени. Бомбардировките също така унищожили и известната юдейска библиотека на общността, като повечето от най-ценните еврейски книги изгорели.
Еврейският исторически музей в София към Организацията на евреите в България „Шалом“ се помещава в сградата на Софийската синагога от 8 май 1992 г. Той е своеобразно продължение на постояната експозиция „Спасяването на българските евреи 1941-1944“, поддържана от 1968 г. до 1990 г., като неговата цел е издирването, опазването, изучаването и популяризирането на еврейското културно и историческо наследство в България.
В постоянните експозиции „Еврейските общности в България“ и „Холокостът и спасяването на евреите в България“ са изложени фотодокументални материали и ценни колекции от печатни издания, ритуални и други предмети (датирани от 18 в. до 20 в.).
Те запознават посетителят с юдаизма, еврейските празници, обичаи, традиции, начин на живот и култура. Музейната изложба следва историята на заселването и живота на евреите по българските земи и тяхното многовековно съжителство с българите от древни времена до „Голямата алия“ след основаването на държавата Израел. Специално внимание е отделено на спасяването на евреите в България по време на Втората световна война на фона на трагичната съдба на шест милиона евреи, убити в Европа по време на нацизма.
