Къща – музей Петко и Пенчо Славейкови

Къщата – музей “Петко и Пенчо Славейкови” е открита за посетители на 1 юли 1951 г.в апартамента, принадлежал на внучката на големия ни възрожденски поет – Светослава Славейкова.

Тя е и първият уредник на музея. В продължение на десетилетия събира ръкописи,оригинални вещи, картини и книги, принадлежали на Славейковия род. В софийския си дом на ул.“Раковски“ Светослава Славейкова пренася атмосферата и обстановката на старата турска къща с джамлък и голям двор, която П.Р.Славейков купува в края на 1879 година, когато се установява със семейството си в София. Тя се е намирала на площад „Кафене баши“ (сега „Славейков“).

Основният фонд съдържа: 80 000 ръкописни листа на баща и син Славейкови; личната библиотека на Петко Славейков /162 тома/; личната библиотека на Пенчо Славейков (около 2000 тома), 600 оригинални фотографии,живописни платна от изтъкнати български художници; мебели, вещи, етнографска колекция от старинни български шевици, принадлежала на Славейковото семейство.

Музеят притежава богат литературен и исторически архив на народния будител Петко Рачов Славейков; запазени ценни книги и редки издания от личната му библиотека, вещи, събрани течения на вестниците, които редактира и издава:„Гайда“,“Македония“,първото женско списание „Ружица“, първото детско списание„Пчелица“, сп.“Читалище“…

Посетителите могат да видят: часовникът и дивитите на Петко Славейков, неговата седефена броеница, метална чаша с чинийка, позлатена отвътре, с която са кръстени всички Славейкови деца; мелничката за кафе и джезвето, в което народншят поет си е варил любимите си турски кафенца. Вмузейната експозицияса изложени пачи пера,с които дядо Славейков пише до края на живота си, много бакърени съдове, останали от бащата на видния възрожденец – Рачо Казанджията; старинна кутия за цигари във форма на ръкавица, изработена от жълт метал с гравирана година – 1865. В експозиционната зала могат да се видят илични вещи на неговата съпругаИрина,за която се жени през1853 г. в Трявна.

Ценни експонати са: таблото с ликовете на всички народни представители, участвали във Великото народно събрание през 1879 г., както и скромната дървена маса, на която е подписана Търновската конституция.

В по-малкото помещение на музей “Славейкови” е пресъздадена атмосферата от кабинета на големия поет Пенчо Славейков. Всичко е пределно скромно – одърчето, на което си почивал, писалището от светло дърво с извити крака, отрупано с ръкописи, мастилницата с метални орнаменти и синьо стъкло, дървените перодръжка, пишещата машина “Адлер”, подарена му от римския консул;портретът на неговия баща,който стоял винаги над главата му.

В кабинета на поета са показани още: бастун и уреди за масаж на ръцете, цигаре, изработено от рог и кехлибар, изящни табакери, нож за рязане на хартия и други вещи, принадлежали на Пенчо Славейков; тоалетен прибор, подарен на поета от Нина Вълнарова ; библиофилски издания от богатата Славейкова библиотека.

Съкровищата на музея включват авторски ръкописи и оригинални първи издания с поправки на големия поет; тетрадки с ранни варианти и коректури на поемата му «Кървава песен»; ръкопис на поемата “Ралица”; портретни рисунки с туш от Никола Петров; илюстрации на художника Харалампи Тачев; личен екземпляр от антологията «На острова на блажените», първото издание на “Сън за щастие” с автограф на автора.

Чрез ръкописи, писма и лични вещи е съхранена духовната връзка между поета и неговата спътница в живота Мара Белчева. В музея се пази съвместният им превод на “Тъй рече Заратустра” от Ницше, издаден през 1915 г.; вещи, принадлежали на Мара Белчева – сашета от червена коприна с бродирани носни кърпички, кожени ръкавици и копринен шал,изящни сервизи от дома й .

В богатия архивен фонд се съхранява част от духовното и материално наследство и на другите Славейковци – синовете на Петко Славейков – Иван, Райко, Христо и Рачо, на дъщерите му Донка и Пенка.