bgen+359 888 838 799 vakancia@einet.bg

Вход

Регистрация

След създаване на профил ще може да следите статута на резервациите Ви, потвърдите или отхвърлите резервация, както и да оставите коментар.
Потребителско име*
Парола*
Потвърдете паролата*
Име*
Фамилия*
Имейл*
Телефон*
Страна*
Създаването на профил означава, че сте съгласни с Общите ни условия и декларацията за поверителност.

Имате профил вече?

Вход
bgen+359 888 838 799 vakancia@einet.bg

Вход

Регистрация

След създаване на профил ще може да следите статута на резервациите Ви, потвърдите или отхвърлите резервация, както и да оставите коментар.
Потребителско име*
Парола*
Потвърдете паролата*
Име*
Фамилия*
Имейл*
Телефон*
Страна*
Създаването на профил означава, че сте съгласни с Общите ни условия и декларацията за поверителност.

Имате профил вече?

Вход

Българска академия на науките

Българска академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България.Тя е автономна държавна структура, която обхваща научни институти и други самостоятелни звена.

  Членове на БАН са академиците (действителните членове), член-кореспондентите (дописните членове) и чуждестранните членове.

Научните институти и самостоятелните звена на БАН извършват фундаментални научни изследвания, подготовка на кадри, приложна и технологична дейност.

Българска академия на науките е основана първоначално като Българско книжовно дружество (БКД) в град Браила, Румъния (1869). През 1878 г. дружеството премества седалището си в София и през 1911 се преименува на Българска академия на науките.

Българската академия на науките е най-старата институция в съвременна България, създадена девет години преди възстановяването българската държавност.

Идеята за общобългарско книжовно дружество вълнува младата българска интелигенция още от първите десетилетия на XIX в.

Опитите на българите в Цариград са последвани от тези на одеските българи, от патриотичните призиви на Г. С. Раковски и Л. Каравелов, но създаването на единен просветен и книжовен център, който да укрепи националното съзнание у българите, е мъчително трудно при липсата на собствена държавна организация. .

Сформирането и гибелта на Хаджи-Димитровата чета, дейността на Васил Левски за образуване на вътрешна революционна организация, промените в Хабсбургската империя са обединяващи фактори, които обаче не биха довели до акта на учредяване на Българското книжовно дружество, ако не бяха замислите на двама млади българи, живеещи в Прага – Васил Д. Стоянов и Марин Дринов.Така те решават през 1868 г. да организират дружество, което да обедини около себе си разпръснатите по различни места учени българи, и разработват Българско книжовно дружество „Кирил и Методий” със седалище Букурещ. Негова цел трябвало да бъде „разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словестност”.

До есента на 1869 г. постепенно успяват да обединят българите в Румъния около своята идея и най-вече тези в Браила.

По това време там работят писатели и публицисти като Христо Ботев, Добри Войников, Василаки Попович, напредничавите български търговци Н. Ценов, К. Попович, Ст. Берон, Д. Михаилиди.

В Браила представители на българските общини от Браила, Букурещ, Галац, Болград, Гюргево, Кишинев, Виена и Одеса приемат устав, изработен на заседания от 26 до 30 септември с активното участие на Л. Каравелов.

Този устав поставя Българското книжовно дружество на много широка демократична, общонационална и едновременно общоевропейска основа. Предвижда се то да обедини всички „образовани българи и народни заведения”, както и да установи тесни връзки с учените от целия свят – „учения мир въобще”.

В кръга на първостепенните му задължения влизат обработването и усъвършенстването на българския език, на българската история и на народнаост и просвещение на българския народ.

Днес Българска академия на науките дава над 50% от научната продукция в страната. Дейността на около 3500-те учени е свързана с около 50% от защитените български патенти.

БАН изпълнява след спечелени конкурси половината от научните проекти в България, получили финансиране по общоевропейските Рамкови програми за научни изследвания и технологично развитие.

  Прочетете още за Национален дворец на културата